Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора

Забележителното творческо дело на Павел Вежинов го поставя сред най-значителните световни писатели през втората половина на 20 век.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

Цикълът "Зимни вечери" е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.

Най–яркият и най–последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов.

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се открои в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион.

"В Европа Бай Ганъо е само смешен, в България става и страшен" (Светлозар Игов). Метаморфозите на героя.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век.

Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко.

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата – агресия, породена от често пренебрегваната истина...