Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

Поезията след 1944 година до наши дни. 20-те години е времето, в което българската поезия се отличава с мощни естетически конфронтации. Особеност е богатството на лирическите дискурси...

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека".

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като "абсурд на не-отскока".

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

Това е тема ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ-НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ БЪДЕ ПОЛЕЗНА-УСПЕХ!!!...

Разказът "Дамата с рентгеновите очи" е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви.