Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата – агресия, породена от често пренебрегваната истина...

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения.

Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като "абсурд на не-отскока".

"Дервишово семе" е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им.

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се открои в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион.

Най–яркият и най–последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов.