Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.

Чрез изображенията на далечна Америка и чрез впечатляващите отпратки към света на традиционното, европейското, познатото Алековата творба допринася за утвърждаването на следосвобожденска България...

Интерпретационни размисли върху мотиви от цикъла "Децата на града"...

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

Самият Елин Пелин определя творбата си "Под манастирската лоза" като "най-хубавата" и "най-човечната".

Основният конфликт в разказа "Дервишово семе" е между отношенията на Рамадан и Руфат. Писателят Николай Хайтов ги разделя между една красива девойка. Конфликтът продължава много години и се оказва, че в него няма да има победител и победен.

Пейзажът в повестта "Крадецът на праскови"-фон на действието или описание на действието...

Интерпретативно съчинение върху образа на Нено от повеста "Маминото датенце".