Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връз

Лириката на Никола Йонков Вапцаров се отличава с лесна достъпност (за да улесни възприятието, той често се обръща към събеседник и използва т.нар. допускане на противното), без да принизява своя стил. За поета-индустриалец е характерно "оварваряванет

След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия душевен свят. Без творчеството им да притежава критическата заостреност на прозата на 90-те

В спомените на своите съвременници отпреди войните Йовков живее като жизнен, общителен млад човек, център на компании, даже шегобиец. Коренно противоположно е мнението от времето след войните - мълчалив, затворен, замислен, откъснат от реалността, без чув

“Гераците” – повест за нрав-ствените метаморфози на рода във времето. / “Гераците” – повест за патриархалното и новото общество.

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции, изградени от българс

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писа

Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба. Той е живата връзка на две епохи – Българското възраждане и следосвобожденското време. Връзка не само тясн

Сборникът “Бай Ганьо”, с подзаглавие “Невероятни разкази за един съвременен българин” е разделен на две композиционни части: “Бай Ганьо тръгна по Европа” и “Бай Ганьо се върна от Европа”. За жанровата същност няма еднозначен отговор. Творбата е близка до

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо.