Христо Ботев създава стихотворенията си в едно патриархално време, когато най-близкият човек е майката, поради социалната й функция на пазител на дома и децата. Като прогресивна личност Ботев обогатява значението на майчиния образ - тя е не само интимен и

През 1881 г. в стихосбирката "Гусла" и през 1884 г. в стихосбирката "Поля и гори" Вазов публикува цикъла "Епопея на забравените" - дванадесет оди, за които Александър Кьосев твърди, че по отношение на начина, по който повечет

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът

През 1907 г. д-р Кръстев издава своята книга "Млади и стари", чиято цел е противопоставянето между "старите" от възрожденската епоха и "младите" от кръга "Мисъл". Неговите привърженици налагат идеята за силната личн

Житейският път на Христо Ботев приключва твърде рано - едва двадесет и осем годишен, гениалният български творец пада покосен от вражески куршум. Както изтъква Вазов, смъртта на Ботев нямаше да е така величава, ако не я предхождат прекрасните му произведе

“Ако Ботев учи как се пише историята с кръв, то Йовков учи как се гради цивилизацията с пот." - така синтезира промяната в ценностите на българската литература след войните Светлозар Игов. Всяка трансформация е болезнена, бавна и преминава или през с

Уникалността и успехът на Вазовия роман "Под игото" не се дължи на първенствуващото му място в новата българска литература, нито на характерната за почти всички вечни произведения от световната литература носталгична атмосфера, в която е създаде

Алеко Константинов (1863-1897) остава в съзнанието на идните поколения с прозвището "Щастливеца". Определението, което младият български писател сам си избира, изглежда лишено от логика - животът не предлага на Алеко много щастие. Съдбата му нан

"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота. Новото носи нова красота. Иначе то не би било ново." По този начин Гео Милев описва литературното направление на експресио

"Днес след творчеството на двамата Славейковци, Ботева и Яворова, българската художествена литература ясно определя своя образ и сравнително по-трудно се поддава на характеристика. В тяхната поезия се таи нейната вътрешна сила, в тяхното вдъхновение