Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?

Философията е наука, която се заема с най-значимите и важни въпроси, които засягат всеки човек. Те могат да бъдат за същността и смисъла на живота, за вярата и бога, и изобщо въпроси, пряко свързани с човека и неговото съществуване...

Всички се раждаме малки и постепенно порастваме, но далеч не всеки човек става "голям". Твърде относителни са представите за "голям" и "малък" в живота...

Да пожелаеш свободата, тази изконна човешка ценност, е заложено някъде дълбоко във всеки от нас. Този стремеж се препредава от поколение на поколение още от древни времена, достигайки до нашето съвремие все така жив и ярък...

Според френският философ екзистенциалист Жан Пол Сартр,най-напред човек съществува. Ние живеем, чувстваме, страдаме и се радваме, стремим се към нещо, обичаме....

Есе върху мисълта на френския философ...

Може би тези думи имат повече противници отколкото привърженици, защото всеки човек смята, че бедите не му се случват случайно. Хората винаги обвиняват някой друг за виновен, но понякога не осъзнават, че може би това е "съдбата"...

Разсъждавано е по цитат. Есето е оценено за отличен....

Немският философ Фридрих Ницше заема особено място сред философите на своето време. Той пише критически трудове по въпроси като религия, морал, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите...

За да стигне човек до отговор на този въпрос, трябва да отговори първо на себе си "какво означава за него да бъде истински свободен и какво да избяга от свободата?"...