Всеки сам избира пътя на живота си, сам кове съдбата си, но смисълът на живот за всеки е различен. Той е ръководен от целите, които си е поставил да постигне...

Всеки час,всяка минута бавно изтичат миговете от нашия,те се изпаряват неусетно,както се изпарява димът и след тях не остава нищо,само бледият спомен,че този живот някога е съществувал...

Постъпките се пораждат от това как живеем, мислим, от изборите, които взимаме. Сами създаваме това, което сме. Важното е да сме „някой”, независимо от социалният си статус, отколкото да се опитваме да бъдем „някой друг” като забравяме...

Всеки от нас е свободен! Всеки има право на избор! А правото да избереш как да живееш само по себе си е свобода! Способни ли сме да направим избор?....

Това е есе по Философия, свързано с темата за пропиляното време, пропуснатите мигове в стремежа ни да бъдем като останалите...

Любовта е щастие и страдание, радост и болка. Да обичаш означава да даваш, да споделяш и да получаваш. Да си зависим от любимите и те да са зависими от теб...

Можем ли да променим съдбата си? Никой не може да знае, докато не опита. Може би хората, на които ние искаме да приличаме и се възхищаваме са тези, които са пробвали. Какво ни коства опитът - нищо, но защо никой не опитва да бъде различен?...

Обикновеният човек, в някой стадии от живота си, се е чувствал недостатъчен, отблъскващ, недостоен. След време обаче се научава, че цял живот ще е в това тяло, ще носи това лице и също да се обича...

Съмнението не е разрушение, то остава нещото да бъде налице, но нещото в него вече е подвъпросно, снето. Съмнението превръща фактите в идеални същности, битието в идея....

Човекът е личност не като социално същество (философско есе)...