Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Границата между нормалното и крайното е изключително тънка. Действията на човек от гледна точка на морала на обществото и на различните личности,ги виждат както като привилни,така и като грешни и осъждани...

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.

Жените са силни като бурното море,ослепителни като слънце,нежни като птича песен.Жените са най-великото чудо на Земята.Жената се е превърнала и в муза за творците.Нейната красота и всеотдайност са основен обект на творчески интерес от страна на творците..

Основен текст в драмата е диалогът. Поясненията към него и препоръките към постановчика образуват един друг текстов компонент, който е второстепенен, но пък е с функции на метатекст ...

"Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка." Всеки ден от живота се сблъскваме с тази фраза. Хората постоянно съдят другите. Но истината е, че никой не е безгрешен. На света няма човек , който да не е съгрешил поне веднъж. Няма перфектни хора..

От древността до наши дни човечеството не е преставало да претворява в митовете, легендите, фолклора и в съвременната фантастика свои версии за състояли се или възможни срещи с представители на извънземни светове.

Човек преживява и радости, и несполуки, ако има с кого да сподели радостта си, тя ще бъди двойна, а мъката ти ще намалее.

В живота често се срещат тези две понятия. Те понякога "къстосват шпаги" Какво всъщност означават те ?