Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

Мечтите са отражение на сложната човешка душевност и плод на въображението ни. Съществуването им е необходимо за опора на човека в трудния и суров живот.

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие...

Преди 11 века един от създателите на славянската азбука – Константин-Кирил Философ, заявява, че без книгите и съдържащите се в тях знание и мъдрост ние сме все едно голи. Поради тази причина той полага неимоверни усилия, за да направи книжнината...

Едип, може да бъде определен като етически. Същевременно проблемът за етическото, за поведенческия модел, който всеки трябва да следва, за да бъде осигурена хармоничността в обществото, неговата подреденост, има определена "форма".

Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятията: Родина, Свобода, Безкористност, Себеотрицание.