Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

Изведена от контекста на Софокловата трагедия, тази фраза на Антигона може да значи какво ли не. Тя е толкова обща, че ни позволява върху нея да надградим най-различни построения.

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска...

" Да поговорим за любовта " - есе по темата .

Приятелството е навсякъде около нас. Всъщност това са добритевзаимоотношения между хората. То е не само разбирателство, а иумението да простиш и да чувстваш болката на другаря си.

Какво е любовта? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага...

След Освобождението празникът на Кирил и Методий (24 май нов стил) продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета. Много наши поети посветиха стихове за основоположниците на славянската писменост.

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...

Получили сме дарба ... дарбата да се допълваме един друг...

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.