Понякога литературната история си прави странни експерименти и шеги - за авторите на посредствени произведения информацията е богата; за творци, чието дело е влог в художествената и обществената мисъл, се знае малко или почти нищо.

Да започнем с това, че времето е в нас и ние сме във времето...

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена " Евангелие на българищината".

Светът е многолик, превратен и невъзможен. Светът е измама, коварство и любов. Светът е надежда, която спира времето и го връща назад…

Нашата страна заема сърцевината на Балканския полуостров. Какво по-хубаво и благоприятно място за развитие на родината ни. Богатството на природни ресурси подпомага възможностите за популяризирането на страната ни.

Сложен и многопосочен като съдържание и тълкуване е образът на Дон Кихот от знаменития роман на Сервантес.

Есе за значението на парите.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.