Това че като не умеем да го разбираме, не го уважаваме, присмиваме му се и го отхвърляме? Или това, че ни показва, че сме се превърнали в бездуховни консуматори, нискокултурни и безчовечни същества?

Философско-литературни мисли върху идеята за робството и схващането, че света се е освободил от него.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие...

Едип, може да бъде определен като етически. Същевременно проблемът за етическото, за поведенческия модел, който всеки трябва да следва, за да бъде осигурена хармоничността в обществото, неговата подреденост, има определена "форма".

Роден преди пет века под безсмъртното перо на Мигел де Сервантес,образът на Дон Кихот днес често поражда спорове , размисли и нови тълкувания.

Бай Ганьо е жив.Бай Ганьо е безсмъртен. Докато има дори един българин, той винаги ще го носи в себе си, дори само с анекдотите, които знае за него...

Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш...

Какво е хармония? Разбирателство, спокойствие...или нещо съвсем различно.