Всяка епоха ражда велики личности, които определят нейния облик, оформят идеите и движат събитията напред. В недрата на Българското възраждане се ражда и се изправя един забележителен човек, който има поглед за потребностите на епохата.

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена „ Евангелие на българищината”.

Вяра. Вяра, надежда и любов. Дали това е всичко от което имаме нужда? Дали цялата ни доброта и човешка солидарност се събира в тези три думи? Вероятно да, но можем ли да го твърдим категорично?

А именно надеждата и любовта ни пращат в рая. Или по-скоро надеждата ни спира по пътя към нещастието, а любовта ни насочва към рая.

Парите в романа “Дядо Горио” са средство за бедния старец. След като е изоставен от вече забогателите си дъщери, на които не им правят впечатление дребните неща, дядо Горио цени всяка спотинка, за да може да си плати наема и да си купи нещо за ядене....

Какво е словото? Словото е нашият начин да се изразяваме,да мислим и да комуникираме помежду си...

Хлябът на словото е вечен, той единствен никога не свършва...

...бих ги казала на онези хора, които заминават в чужбина и не смеят да се върнат в България.

Героизмът е пренебрегване на личното в полза на общото. То не е грандоманско дело. За съжаление, днес, доста често хората не предприемат нищо, ако не очакват да получат нещо...

Би било много опростено, ако се съгласим с твърдението ,че „Дервишово семе „ е красива и жестока приказка за любовта.