Словото – това е средство за комуникиране, което е неразделна част от ежедневието но всеки човек. Нуждаем се от него, за да водим нормален начин на живот, за да бъде възможно контактуването помежду ни, било то писмено или устно ...

“Моят дом е моята крепост”- са казали още древните римляни… Домът е този който ни приютява след тежкия, стресиращ ден…Това е мястото, на което се чувстваме сигурни…..

От приказните светове на детството всеки от нас тръгва подир добродетелите, за да ги направи част от своето истинско „АЗ”. И колкото повече добродетели вгради човек в своята вътрешна същност...

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?.....

Природата е всичко онова,което ни заобикаля,всяко кътче,което ни прави малко по-щастливи и всяка тревичка даваща ни свежест,нещо непокътнато дори от безпощадните ръце на човека...

Отечеството се възприема по различен начин. То е домът, където винаги можем да се завръщаме и винаги има място за нас. През вековете думата "отечество" губи своето значение и смисъл....

Думата свобода е едно от най-противоречивите понятия в историята. С тази философска категория са се занимавали писатели, музиканти, художници векове наред. Но какво всъщност е свободата?....

Молитвата е сакрално слово, съществуващо от създаването на религията. Но с времето и поставянето на разума над вярата, по време на Ренесанса, то бива обезценено. Друг важен фактор е използването на църквата като средство за лична облага...

Есето е писано по случай Деня на дарителя- 6 Декември.. Надявам се да ви бъде от полза

СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ - (есе по мотиви от „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски)