Началото на евроинтеграционната ориентация в България се поставя през 90-те години след приключването на комунистическото управление...

Когато създадоха Европейската икономическа общност на 25 март 1957 г., шестте страни основателки (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия) бяха нетърпеливи да осигурят своето хармонично развитие...

Важен елемент в механизма за координиране на националното участие в институционалните структури на Европейския съюз са т.нар. работни групи.

Законодателният процес в ЕС се изпълнява от три институции – Европейския парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия.

Присъединяването на България към голямото Европейско семейство е може би един от най-големите интеграционни актове у нас през последните десетилетия.

Интеграцията в сферата на правосъдието и вътрешните работи не е предвидена в Договора за създаване на Европейската общност.

Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединение на Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители. Виктор Юго, например, си представя мирни „Съединени европейски щати”, вдъхновени от хуманистични идеали.

Първото право на европейския граждани е да пътува , работи и живее навсякъде където пожелае в рамките на Съюза. Това право е заложено в договора от Маастрихт в главата засягаща гражданството на Съюза.

На срещата в Копенхаген през декември 2002 г. Европейският съвет прави една от най-значимите стъпки в историята на европейската интеграция. Като кани още 10 държави да се присъединят към него на 1 май 2004 г., той не просто разширява своята територия и св

Институционалната система на ЕС е изградена на базата на сложното взаимодействие между наднационалния и междуправителствения подход в европейския интеграционен процес.