Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

"Проглас към Евангелието" поставя началото на старата българска литература като по жанр спада към славянската декламативна поезия с религиозно съдържание.

Следвайки идеите на Просвещението,Даниел Дефо създава роман,в който човекът и неговия разум са в центъра на художественото изображение."Робинзон Крузо" е не само интересен приключенски роман,но и носи дълбоки универсални послания,утвърждава моде

Тема по посочения проблем. Свързана е с анализирането и изясняването на значенията на символите, вложени в произведението.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

Творбата "За бъквите" е написана през IX век от Черноризец Храбър.