Пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" ни представя една среща между новото и старото.

Митът за Прометей, който е в основата на Есхиловата трагедия, е древен. Той е разработван преди Есхил от други елински поети, между които е епикът Хезиод.

Сборникът "Диви разкази" на Николай Хайтов ни връща към привидно отдалечени светове, в които се оглежда човешката ни същност.

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Христо Смирненски прекрасно представя болката, страданието и загубата на надежда в своя цикъл "Зимни вечери".По изключителен начин той показва мизерията, в която живеят социално страдащите хора, за които всяка следваща зимна нощ е по-мъчителна..

Декамерон - отношението на Бокачо към богослужителите.

Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...

Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане.

Анализ на стихотворение на Христо Ботев - Моята молитва.

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.