Нощта вече настъпваше ,когато аз стигнах до манастира.Когато пристигнах, потропах на вратата и на двора излезе един ратай и един монах.Те си говореха и по това разбрах,че става нещо

Преразказ от неутрален разказвач на откъса от "До Чикаго и назад - 100 години по-късно" от Георги Данаилов, откъса "Паспортната проверка"....

Казах , че цветята ми съвсем увехнаха. Допълних, че снощи бяха тъй хубави, а пък сега главичките им са клюмнали. Попитах студента, който стоеше на канапето защо става тъй. Аз много обичах този студент ....

Аз – Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче.То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Онвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитоме

Преразказ на "Вечеринка" от името на Йовчо...

Чух баща ми да ме вика по име. Беше малко обезпокоен, впил очи в мрака. От малката градинка зад воденицата му се обадих, че съм тук, но той наставнически ми викна да се прибирам, че било станало късно. Обясних му, че искам да полея, защото жегата е....

Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му.... .

Вечерта на представлението е. Залата, или по-точно големият коридор е вече осветен. На вратата висят книжни фенри, служещи за осветление на касата за билети, където стои Странджата....

Над селото и навред по околията се застоява страшна суша.Онемяват навред водениците.Дивота и мълчание зацаруват и изпълват с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Лазар Дъбака.....

Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него..