С решението за обявяване в несъстоятелност съдът постановява да се пристъпи към осребряване на масата и разпределение на кредиторите. Осребряването се извършва по реда на чл. 716 и следващите и гл.46 ТЗ.

Съдът се произнася с решение по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като за постановяване на решението се прилагат общите правила на ГПК.

ПН е спорно, а законът винаги стимулира доброволното уреждане на правните спорове. Гл.48 ТЗ – правила за извънсъдебно споразумение за прекратяване на ПН.

Съдът трябва да бъде сезиран с писмена молба, подадена от легитимирано лице, за да започне производството по несъстоятелност. Той няма право служебна да го открие.

Под органи на несъстоятелността следва да се разбира съдът и лицата, на които законът е предоставил компетентност във връзка с развитието на производството по несъстоятелност.

Като производство несъстоятелността е вид граждански процес – той е средство за защита и санкция, при незаконосъобразно развитие на правоотношение, има за цел да възстанови последиците от тяхното нарушение.

Производството по несъстоятелност има няколко цели – чл.607 ТЗ. Първата от тях е свързана със справедливото удовлетворяване на кредиторите, а втората с възможността за оздравяване на предприятието на длъжника.

Съдът няма право на преценка дали да открие производство по несъстоятелност на един длъжник, а е длъжен да открие такова, ако установи, че са налице предвидените в закона материални основания за това.

Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.