Съдът няма право на преценка дали да открие производство по несъстоятелност на един длъжник, а е длъжен да открие такова, ако установи, че са налице предвидените в закона материални основания за това.

Предвид двете цели законът не само не позволява след откриването на производството по несъстоятелност да продължават съдебните и арбитражни производства по предявени осъдителни искове, но и забранява срещу длъжника да започват нови такива по имуществени д

Макар несъстоятелността да е съдебно производство основните функции по него са възложени на синдика, а не на съда.

Подготвителни действия по попълване на масата на несъстоятелността са уредени неизчерпателно в глава 41 на ТЗ.

Спират се всички изпълнителни производства срещу длъжника независимо дали кредиторът се удовлетворява по реда на ГПК, или извън него.

Под действие на решението се разбират неговите правни последици. Основната от тях е, че от деня на постановяване на решението на съда е налице висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Съдът се произнася с решение по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като за постановяване на решението се прилагат общите правила на ГПК.

Съдът трябва да бъде сезиран с писмена молба, подадена от легитимирано лице, за да започне производството по несъстоятелност. Той няма право служебна да го открие.

Събранието на кредиторите е задължителен орган в производството по несъстоятелност със задача да защитава общите интереси на кредиторите в производството.

Синдикът има две групи правомощия: имуществени и организационни. Имуществените правомощия са свързани изключително с масата на несъстоятелността.