Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Анализ на образа на героя в различни разкази на Алеко Константинов.

По същество стихотворението е продължение на специфичния за твореца от ранния му поетически сборник "Мост" и стихотворения като "Път", "Колите", "Стаята" образно – символен път....

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

В опита си да не бъде традиционалист, поетът продължава да разглежда социалните проблемите, засягани от предходниците му, чрез нов тип естетическо осмисляне на екзистенциалните проблеми на битието – страданието, смъртта, самотата...

Във все по-многобройните статии, размисли, спомени за поезията и цялостното творческо и личностно присъствие на Атанас Далчев в нашата литература и духовна култура темата за любовта в стиховете му, когато е засягана...

Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.

В художественото пространство на Йовковите разкази се разполагат разнообразни сюжети, проблеми и мотиви.