Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея.

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.