"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Първата реплика на Андрешко е изречена в движение, каруцата вече е отлепила колелетата си от рядката кал, протагонистите - антагонисти на драмата - са активирани...

Художественият свят на Йовков е духовно пространство на универсалните нравствени ценности.Дълбоко вълнуващ е неговият разказ "По жицата",в който е представена съдбата на нещастно селско семейство...

В художественото пространство на Йовковите разкази се разполагат разнообразни сюжети, проблеми и мотиви.

Знаменитият разказ на Йордан Йовков "По жицата" (1927 г.) е сред представителните текстове на неговото творчество и един от най-често интерпретираните в литературната критика.

Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...