Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

С изящната си "простота", с двуцветния си пейзаж, с баланса между изречено и недоизказано, с музикалността си миниатюрата "Спи езерото" е един от лирическите шедьоври на П. П. Славейков...

Поетът Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 10 години -първите печатни работи се появяват във вестник "К,во да е" през1915 г" последната му творба - "Приказка за стълбата", е отпечатана в списан

Любопитно, е че в творчестовото си поеета го интерпретира по два различни на чина, първия в стихотворението Братчетата на Гаврош - като символ на покудените, измамените от живота незаслужено и на второ място като символ на вседайноста на жертвената ....

Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахронизъм в рамката на байганьовско съзнание, конкретизирано в индивидуалните художествени проявления на героите от цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали"

Битовото време в повестта "Чичовци" авторът разгръща в двадесет и четири глави, тринадесет от които чрез собствени имена, прякори или перефрастично назовават герои на произведението, представяйки техните характеристики.

Яворов твори в епоха на назабогатяване и обединяване на човека, у нас епоха, в която нов морал и нравственост изместват остарелите патриархални заимоотношения. Темата за промяната живота и духа на човека вълнува Яворов и той предчувствено ...

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.