Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Българският поет болезнено изживява краха на идеалите в македонското освободително движение, както и кървавия погром на Илинденското въстание и смъртта на Гоце Делчев.

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература.

През 1907 г. д-р Кръстев издава своята книга "Млади и стари", чиято цел е противопоставянето между "старите" от възрожденската епоха и "младите" от кръга "Мисъл".

Изследвайки живота на човека Елин Пелин стига до истината за взаимовръзката между обстоятелствата и душевността на героите.

През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата..

"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист...

Българската поезия в контекста на 20-те години е изчерпала символиcтичния похват и развитието й тръгва в две основни посоки - стремежа към революцията ...

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум.