В стихосбирката си "Прозорец"(192б г.) Далчев създава чрез поетиката на "новата вещност" пренаселен с предмети художествен свят...

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Духовната драма на българското общество след войните и Септемврийските събития отвръща погледа на творците от безплътния , ирационален и непостижим свят на символизма и го насочи към реалното , земното , предметно делничното.

Ситуацията с героя, който страда и умира в някакво гранично пространство, отново намира своята художествена реализация. Лирическият герой е "тъй близко до самия небосвод"...

Поезията на Далчев е поезия на философски размисъл, на вгълбеното наблюдение и самонаблюдение. Един от основните проблеми в художествения му свят е проблемът за познанието, за книгите и за интелектуалният опит...

Стихотворението на Атанас Далчев "Метафизически сонет" е издадено през 1927 година. Проблемът, който авторът разглежда в него е свързан с конфликта между тялото и душата.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

Най-ранните творби на Атанас Далчев са белязани от привързаност към символистичния лирически канон, но авторът на "Прозорец" /1926/ и "Стихотворения" /1928/ остава в историята на художествената словесност като твореца...

Както и в други свой стихотворения, така и в това поетът представя изолираността от действителността, рушащото се битие на вещите и човека...

Това е анализ на стихотворението Болница на Атанас Далчев