Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.

Повестта "Чичовци" остава встрани от патетичната, героично-патриотична линия на изображение на недалечното историческо минало на предосвобожденската българска действителност...

Фалшивата фасада на благочестивия и извисен божи служител рухва окончателно, срината от безочливостта и безцеремонността и се разкрива реалното лице на измамника.

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личноста, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът...

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят...

Тематиката на Елин-Пелиновото творчество е свързано с българското село. Писателят познава много добре социалните условия,при които живее трудовият селянин,спецификата на духовното му битие, проблемите, изпълняващи неговото нерадостно еждневие...

Темата разкрива проблема за несподелената любов и борбата за щастие по времето на романтизма.