Литературната критика на двайсетте години на двайсти век най-често определя появата на Смирненски като явление.

В историята на литературата е прието, че Оноре дъо Балзак е създателят на психологическия реализъм в европейското изкуство.

Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето.

“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина...

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история.

Leo Tolstoy's novel, Anna Karenina, upon its release received a mix critical reception, with Russian critics either condemning or applauding the novel primarily on its views of Russian society

След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев.

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.