В своето начало повестта "Гераците" представлява един мит за хармонията в живота. Родът на Гераците си е създал един свой свят, свят на хармония, обич и разбирателство, в който традиционните християнски и общочовешки постулати са намерили своето

Гео Милев е представител на експресионистичното течение в литературата. Това ново изкуство е тържество на негативните категории в естетиката. Езикът носи разрушителната енергия на словото. Ключови фрази на това ново течение са: див, примитивен, груб.....

В елегиите на Димчо Дебелянов индивидуалните, родовите и универсалните ценности се намират във взаимовръзка. Отправна точка е родовото чувство, изкушаващо лирическия говорител да предприеме пътуване към сакралното пространство на дома.

Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия не защото героите умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Размисли във връзка с романа “Дядо Горио” на Балзак.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.

Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа "Тютюн".