В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ в “Челопешката гора”. Той е Фрагмент от летописа му за националните изпитания – водеща тема в творчеството му.

Иван Вазов е автор, чието творчество е пропито от мисълта за Родината. В произведенията си, той възхвалява "всичко българско и родно" и се прекланя пред родината. Някои от тях са свързани с идеята на национално-освободителните действия..

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение...

Кратък анализ на творбата на Иван Вазов " Една българка" и представата на една силна жена.

"Крадецът на праскови"е написана от Емилиян Станев. В нея се разказва за две сродни души, които се обичат, но не могат да бъдат заедно....

Противоречията и жестокостта на времето, както и на нещастната съдба на две военни поколения обикновени българи, са в центъра на изображението в повестта...

Проблема за смисъла на човешкото съществуване в откъса от разказа на Йордан Йовков - "Песента на колелетата" ...

Контрастът между двете творби проличава в разкритите различни представи за човека. Докато в "Тихият пролетен дъжд" лирическият герой е емоционален, чувствителен и деликатен, то в "Дамата с рентгеновите очи" хората са се превърнали в ро

П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп