Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

Омировият епос "Илиада" пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт.

В сурово сдържания стил на досегашния изказ няма нито едно по-меко, по-нежно - да не говорим за разнежващо - определение. И когато в шестата строфа то най-сетне се появява, мъжки овладяваната мъка и нежност се разлива в него с удвоена сила.

Литературата в древна Гърция, като отражение на човешкия мисловен и духовен свят.

Античността нарекла Есхил "баща на трагедията". Това почетно прозвище се оправдава не само от предимството, че живял преди Софокъл и Еврипид, а и защото в неговото творчество трагедията се превърнала от тържествена оратория в драма.

Експозиционна част, която очертава обстановката и портрета на Паисий. Тя го представя като обикновен средновековен монах. Водещ е мотивът за мрака ("тъмнини", "лампа жумеща"), който символизира епохата.

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват родопския регион.

Чрез цикъла "Епопея на забравените", част от който е стихотворението "Опълченците на Шипка", Вазов увековечава подвига на възрожденските герои.

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко.

Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.