Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата "Епически песни". В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

"Автобиография" е възлово произведение на Б. Нушич. В него са заложени основни конфликти, които ще се разгърнат в драмите и комедиите му. Времето в "Автобиография" е отчетливо изразено. Началото е свързано със светогледа на детето...

Сред книжовниците от Преславския книжовен кръг се откроява Константин Преславски...

Акростихът "Азбучна молитва" на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България.

Силата на женската красота в разказа "Албена" от Йордан Йовков.

Стихийната жизненост, която неудържимо блика от стихотворението "Амазонка", е една от най-специфичните черти на твореца и човека Багряна. Лириката й е глас на младостта, на самочувствието, на жаждата за живот и увереност...

Стихийната жизненост, която неудържимо блика от стихотворението „Амазонка”, е една от най-специфичните черти на твореца и човека Багряна. Лириката й е глас на младостта, на самочувствието, на жаждата за живот и увереност...

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

Пейо Яворов под влияние на непосредствените си преживявания, родени от интимните му връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова, той създава и своите прекрасни любовни изповеди една от които е "Блян"...