В него е въплътена идеята за вечната истина за човешката душа и трагедия. Заглавието „Край воденицата” създава поетична атмосфера и насочва вниманието към картина от селската действителност.

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.

Основната тема, заложена в повестта, е разрухата на Родовия космос и за личностната деградация и нравствена разруха.

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи...

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Елин Пелиновите разкази предсавляват един художествен опит да се проникне в душевността на българския селянин, в неговите философски възгледи, в представите му за света и човешката съдба. Светът му е свят на българското село, пресъздаден в неговата...

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.