Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...

В трагедията "Едип цар" Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението...

Още в античността изследователите отбелязват, че поемите "Илиада" и "Одисея" са твърде различни една от друга, и изказват известни съмнения относно авторството им.

Вече второ столетие поемите на Омир се смятат достояние на европейската, а оттук и на световната култура. Това най-напред прави допустимо да се тълкуват в един или друг общочовешки план.

Едип в древногръцката митология е посочен за цар на Тива след като решава загадката на Сфинкса. Син е на Лай и Йокаста. След раждането си бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си...

Тема за "Прикованият Прометей" от древногръцкия писател Есхил.

Есе върху цитата "Не за вражда - за обич съм създадена!" от произведението Антигона.

Сюжетът на "Илиада" се основава на гнева на Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Те са заложени в центъра на творбата и допринасят за развитието на целия текст...

"Илиада" е поема за продължителната и тежка Троянска война. В нея войната е неделима част от света на човека, а войнските добродетели- от идеала за човек. Войната е поле за изява на силата и мъжеството, доблестта и достойнството...

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Хр., когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.