В днешния свят е много трудно да избираш между две противоположности-това да бъдеш верен на себе си и да слушаш сърцето си или да си подвластен на установените норми.

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

Софокъл – майсторът на трагедията, пише сто двадесет и три драми, но до днес оцеляват само седем. За останалите знаем от разработки, правени преди десетки години...

Софокъл поставя в пиесите си типични за времето въпроси. Проблемът за отношението към религията, за конфликта между човешка­та и божествената воля, за честта и благородс­твото е актуален и днес.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Aхил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество.Енергията на героя е свръх човешка. Омир често я показва като разрушителна стихия.

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното раитие на литературата. Произведението на Омир "Илиада" отразява развитието на елинската култура в продължение на вековете.

Прометей става символ на вечната творба между божественото и земното в човешката природа, на стремежа към хуманизъм и прогес.

От древността до наши дни са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас "Антигона" на древния трагик Софокъл се разкрива за трагичната

Прометей: в гр. митология – син на титана Япет и на океанидата Климена; по други варианти негова майка е богинята на правосъдието Темида или океанидата Азия. Негови братя са Менетий, Атлант и Епиметей. Той е баща на Девкалион...