Трагедията "Хамлет" е най-яркият израз на късноренесансовата Шекспирова концепция за човека, света и изкуството.

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с

Хамлет е датски принц, студент във Витенберг. Природата го е дарила с благородна душа, а учението – с познания по философия, история, литература.

Епохата на "краля-слънце" Луи XIV смайва Европа с блясъка и разкоша си, с военните и политическите победи, с постиженията на френската култура. Благодарение на това френският начин на живот - бит, взаимоотношения, изкуство - завоюва трайно място

В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия, социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата, правото на избор и най-вече за отмъщението...

Поставен във въпросната ситуация,той е предизвикан сам да издяла съдбата си и като нейн господар да я подчини на желанието си за оцеляване...

Познавачите на творчеството на Шескпир разглеждат тази творба като кулминационна точка в него, като "трагедия на прехода" от периода на комедиите към периода на трагедиите...

"Да бъдеш или да не?Туй е въпросът.." Така започва Хамлетовия монолог.В него Шекспир поставя най-същностните проблеми, свързани с морала в човешкия живот.

Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво!...

Балзак е една от най-внушителните фигури не само във френската,но и в цялата европейска литература от XIX век.