Жан-Батист Поклен е роден през 1622г. В Париж в семейството на заможен буржоа, прислужник в кралския дворец. В детството на бъдещия комедиограф Париж е бил оживено средище на френския народен театър, разиграван пред тълпата по панаири и площади...

Сюжетът на "Тартюф" е оригинален. Главният герой е с неясен социален произход. Под маската на набожен духовник той е успял да се вмъкне в дома на парижкия буржоа Оргон. Измамната набожност и смирение на Тартюф спечелват доверието ....

Волтерианството е синононим на свободомислие спрямо авторитетите, а русоизма – на завръщане към природното и религията на сърцето. С Волтер твореца Гьоте - свързва един свят, а с Русо запазва друг. Русо влиза в остър конфликт с Волтер и дори с....

Съпоставителен анализ между героините на Юго - Есмералда и Деа: "Каква бездна е жената като цяло" – възкликва Виктор Юго в романа си "Човекът, който се сме. "Писателят като че ли изживява мъките на поета Гренгоар от романа "Парижк

Според легендата Шекспир се е родил и умрял в един и същи ден - 23 април. Животът му е съвпаднал до голяма степен с един забележителен период от историята на Ренесансова Англия...

Животът е сложно нещо. Има хора, които живеят ден за ден, има други, които се борят за надмощие, било то над подчинените си, било над по – бедните. Има и такива хора, които се стремят да натрупат пари и богатство – независимо по какъв път...

Анализ на романа на Балзак. Сюжетно действие, персонажна система, основни типове образи...

Трудно е да се определи докъде се простира безумието на рацаря и къде,кога и как виждаме добрия, човешкия, мъдрия Алонсо такъв, какъвто е бил преди да му дойде фантастичната идея да възвеличи името си с легендарни подвизи, защото и в безумието си...

Епоха: Класицизъм, жанр: комедия на характерите. Единство на време място и действия; важно е творбата да звучи правдоподобно. Доминира рационалното, разумът над чувствата. Йерархия на жанровете; комедията е нисш жанр - официална ценностна

В течение на много дълъг период от време, може би през цялата епоха на класицизма от ХVІ до XVІІ век, безспорните собственици на езика във Франция са писателите, като се изключат проповедниците и юристите, никой друг не е говорил....