Социалната поезия на Христо Смирненски изобразява действителност, в която властват злото, насилието и отчуждението. В нея има много болка и страдание, но и съпричастност, и стремление...

Основен проблем в творбата – за историческата памет и мястото на обикновения човек в нея; вниманието е насочено не просто към епохата /30-те и началота на 40-те години на миналия век/...

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...