Този наръчник е изготвен въз основа на материалите на Центъра за психосоциална рехабилитация на Калифорнийския университет, Лос Анжелис. © Robert P. Liberman

Научното изследване на проблема за общуването има важно теоретико-методическо значение за изясняването на природата и функциите на социалнопсихичните явления и процеси

Ориентирането в социалния свят се свързва преди всичко с възпитаване на самостоятелност и независимост като доверие в себе си и в света чрез утвърждаване на детската индивидуалност...

Общуването се разглежда като взаимодействие, което е личностно ориентирано, т.е. такова взаимодействие, чийто обект е личността на другия човек, неговите субектни качества.

Общуването разкрива човешкото битие като съвместно-с-другите-битие. Общуването издава стремеж към съхраняване „другостта на другия”.

Основно средство за координация на взаимодействието, респективно за осъществяване на съвместна дейност, е общуването. То представлява обмен на информация, форма на двустранна човешка активност....

Важна характеристика на комуникативния процес е намерението на неговите участници да влияят един върху друг, да влияят върху комуникацията на партньора, да осигурят идеалното им представителство в друг.

Самопознанието има смисъл, когато подпомага човека в неговия живот и дейност. Точното възприятие за себе си и особено вярната самооценка му помагат по-разумно да постига целите си и да подбира средствата за постиганито им...

Висш продукт на развитието на материалния свят, особено свойство (функция) на главния мозък. Психичните процеси, идеалните по отношение на обективната действителност психични образи, емоционалните отношения, волевите прояви, психичните свойства...

Ако се търси историята на една дейност, наука, практика, то обикновено се тръгва от древността. Първите корени са в Гърция и се свързват с идеите на Платон за добре организираната и функционираща държава, в която...