Правото е система от общо задължителни социални правила, чието ползване се гарантира и защитава от държавата.

Продажбата е важен способ за осъществяване движе¬нието на материалните блага - за реализиране на стопан¬ския оборот. Поради това тя е една от най-разпространените правни сделки.

Възможно е приемането да се извърши и чрез конклудентни действия - в случая е налице т.нар. авансово (предварително изпълнение). Това изпълнение е направено преди сключването на договора.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ- характеризират се с относителна устойчивост, създават вътрешно единство и обособеност на правната уредба, служат за развитието на отрасъла, ориентират при правоприлагането и тълкуването, служат при доразвитието на пр. уредба.

Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки.

Съдебното решение изразява формираната по вътрешни убеждение воля на съдията или на мнозинството от състава. За да е валидно решението на състава е достатъчна воля на мнозинството (2мата).

Средновековието – църковни общности и манастири, където бедните, болните и старите са намирали храна и подслон.; цеховото застраховане – за сметка на вноски на членовете на цеха и др.;

Oще в първобитното общество, където са се основавали не на законови, а на морални и религиозни задължения – напр. Обща издръжка на бременните жени и децата, старите хора чрез отделяне на продукти за храна;

Терминът идва от латинското „obligation”, което означава „задължение”. Същевременно думата „облигация” е и вид ценна книга. Но в ОП терминът „облигация” се използва в първия смисъл.

1.1. Правото се дели на публ. и частно като разгран. между тях се е обяснява в зависимост от разл. критерии.