Съдът няма право на преценка дали да открие производство по несъстоятелност на един длъжник, а е длъжен да открие такова, ако установи, че са налице предвидените в закона материални основания за това.

Неплатежоспособността е обективно фактическо стопанско състояние на невъзможност на един длъжник да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Основанията – неплатежоспособност и свръхзадълженост са основания за откриване на производство срещу лицата, които са търговци.

Под органи на несъстоятелността следва да се разбира съдът и лицата, на които законът е предоставил компетентност във връзка с развитието на производството по несъстоятелност.

Макар несъстоятелността да е съдебно производство основните функции по него са възложени на синдика, а не на съда.

Съдът трябва да бъде сезиран с писмена молба, подадена от легитимирано лице, за да започне производството по несъстоятелност. Той няма право служебна да го открие.

Съдът се произнася с решение по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като за постановяване на решението се прилагат общите правила на ГПК.

Под действие на решението се разбират неговите правни последици. Основната от тях е, че от деня на постановяване на решението на съда е налице висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Подготвителни действия по попълване на масата на несъстоятелността са уредени неизчерпателно в глава 41 на ТЗ.

Чл.646-649 ТЗ уреждат правилата за недействителност на действия и сделки и за предявяване на искове за недействителност като средство за попълване на масата на несъстоятелността.