При стратегическото планиране се определят само дългосрочните цели.

Процесът на управление на организацията обхваща много функции. Основните сред тях са планиране и прогнозиране, организиране, контролиране, регулиране, мотивация и пр.

В исторически план понятието „прогнозиране” получава разпространение през 60-те години на миналия век, когато започва да се заражда специална теория за разработване на прогнози за развитието на управляеми явления.

Според икономическата практика и теория в икономиката действат устойчиви количествени закономерности, което прави възможно тяхното строго формализирано математическо описание.

Необходимо условие за регулиране на пазарните отношения е съставянето на надеждни прогнози за развитието на социално-икономическите явления.

Системата от последователно добавяне на полезност в предприятието обединява в себе си ценностите и на доставчиците и на потребителите, т.е. мениджърите трябва да знаят и да отчитат целият процес на създаване на стойност, а не само тази част от него, която

Планирането представлява съвкупност от систематизирани знания за закономерностите на формиране и функциониране на различни стопански системи.

Едни предприятия произвеждат малко на брой видове продукти, а други предлагат много широк асортимент.

Потребностите от персонал могат да бъдат два вида – качествени и количествени.

Стратегическото планиране се определя като управленски процес по създаване и поддържане на съответствие между целите на организацията и възможностите й за бъдещо развитие.