Философското осмисляне на образователната политика, предполага изучаването на нейната насоченост по отношение на изграждане на личността в процеса на съвременното образование.

Трябва да се отбележи, че образователната политика е феномен именно на държавата на новото време, оформирала се в края на ХVIII и началото на ХIХ век.

Разглежданите принципи са общите основополагащи начала, от които държавата и политическите мрежи в гражданското общество, се ръководят при формирането и реализацията на образователната политика и изработването на училищното законодателство.

В съвременния глобализиран свят все повече нараства значението на международното сътрудничество в областта на образованието.

Макрополитиките в българското образование имат дълбоки демократични традиции, като се наблюдава техния възход и приемственост в периода след Освобождението до 1944.

Образованието е една от онези сфери на обществения живот, към които всяко българско семейство е особено чувствително.

„Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”.

„Като учител с 30 годишен опит, аз не виждам основание за промяна“ - тази реплика и до ден днешен се чува при коментари на учители от Полша за бъдещето на образованието им. А ето и репликата, която използват над 6000 български педагози, които трябва да от

педагогическа ситуация за 1 група по околен свят

Един от върховете в развитието на предучилищната теория и практика бележи концепцията на Мария Монтесори(1870-1952).