Елин Пелин създава епоха в българската литература. Изиграва решаваща роля в нея за създаването на модерността.

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си.

“Не съм писал нито една работа в основата на която да не стой действително преживяване”- твърди Йовков

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежда в сложната природа на човешките взаимоотношения.

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.

След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев.