Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време.

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност.

Размисли за жената, нейното място в обществото и гледната точка на поетесата.

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...

За всяка година от живота му има по малко + снимка ..........

В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов непрекъснато оценява, разсъждава,сравнява като проявява реалистичен поглед.

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

В разказа си "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на "Козметикум Амулет"...

Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан...