В една епоха, пълна с драматизъм и напрежение, непрекъснато застават един срещу друг двата свята - тъмното, но уютно и устойчиво царство на Султана и новите семейни порядки, дошли още с другоселеца Стоян Глаушев.

Току-що стъпил на чуждата земя, Алеко е приятно изненадан, но при описанието на грандиозността, чудните гледки и индустриалния прогрес, пътеписецът включва и представянето на американската личност- мълчалива, студена, пропита с егоизъм и себелюбие.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Едва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо". Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече-на българския национален дух.

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само своята социална и национална драма,не само напрежението м/у себе си и света...

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.

Има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Й.Й. Всякога, когато четем негови творби, ни грабва вълнението от националното величие на този автор, извлича ни радостта, извикана от пленителните му образи...

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.

В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора...