...в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд.

"Бай Ганьо" е художествено и очеркво – фейлетонно пресъздаване на динамичната обществена ситуация след Освобождението, характеризираща се с активните контакти на българина с чуждия свят.

В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов непрекъснато оценява, разсъждава,сравнява като проявява реалистичен поглед.

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

За всяка година от живота му има по малко + снимка ..........

Автентичният Кръстев е безкрайно интересен. Сборникът потвърждава и уви доказва неговата уникалност. Забележете драматургизма в мисията му. Четири души, само толкова е кръгът "Мисъл", непоносимо различни, ако щете и като политически пристрастия.

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

Изпит по литература 2005.............................