Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

Има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Й.Й. Всякога, когато четем негови творби, ни грабва вълнението от националното величие на този автор, извлича ни радостта, извикана от пленителните му образи...

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Главният герой в едноименната творба - Серафим е носител на изключително висока нравственост.

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света

Родното място но човека Йордан Йовков е Жеравна, а родното място на писателя Йордан Йовков е Добруджа- по-голямата част от неговата биография е свързана завинаги с тази древна българска земя.

Цикълът "Зимни вечери" е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.

Нено и Неновица възпитават своя син неправилно, като му дават лош пример с безделния си живот. От криво разбрана обич те угаждат за всичко на Николчо: глезят го, изпълняват всички негови желания..

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

Цикълът "Зимни вечери" представя големия град през очите на бедния и изстрадалия, чиито братя също са изпаднали в мизерията и градът не е толкова щастливо място за тях.