Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи...

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Основната тема, заложена в повестта, е разрухата на Родовия космос и за личностната деградация и нравствена разруха.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Предсавя различни мнения през отделните културни ситуации, свързани с възприемане на творчеството на Елин Пелин от българската литературна критика.